Често в ежедневието професионалните направления свързани със сферата на психологията се разглеждат като еквивалентни и се използват като взаимозаменяеми понятия. Разграничаването им е важно, когато е необходимо да се обърнете към конкретен специалист или е нужно да се ориентирате кой би бил най-подходящия подход за Вас или Ваш близък. По правило и съобразно изискванията на съответното направление, всеки един професионалист ангажиран с психичното здраве е нужно да има необходимата квалификация. Именно в това се корени и една от разликите между специалистите. За психолога е задължително да има академично образование в областта на психологията (бакалавърска/магистърска степен), даваща му възможност да провежда консултации, използвайки различни методики с цел диагностика на емоционалните, социалните, личностните или житейски трудности. Дейността му е насочена по-скоро към подпомагане и разрешаване на конкретни затруднения в житейски и личностен план като фокусът на работа е ориентиран към актуалната ситуация и справянето с нея повече отколкото върху разгръщането на вътрешната динамика както се случва в процеса на психотерапия. Практикуващият психотерапия освен академично образование е необходимо да има допълнителна квалификация, придобита в резултат на няколкогодишно обучение в определена модалност (например когнитивно-поведенческа терапия, гещалт, психодрама и т.н.). Психиатърът е медицинско лице, придобило специалност психиатрия след завършено образование по медицина. Той е единственият, от групата на тук споменатите помагащи професии, който има право и е квалифициран да прилага медикаментозно лечение.