Психотерапията представлява специфична форма на общуване, която се реализира между терапевт и клиент в определена рамка, която служи за структуриране на процеса и се изяснява в началните й етапи. Основна цел на всяка една психотерапия е постигане на желаната от индивида промяна, която води до по-благоприятно функциониране в социален, емоционален, личностен план. За да се реализира промяна, психотерапията провокира повишаване на осъзнатостта, себерефлексията, насърчава подобряването на адаптивните способности и развитието на автономност. Първоначалните стъпки в психотерапията се отнасят до определянето на очакванията на клиента, изясняване на проблематиката и формулиране на терапевтичните цели. В хода на терапевтичното взаимодействие се разгръщат, изясняват и осъзнават моделите, мислите и концепциите, които възпрепятстват клиента както по отношение на функционирането му в контекста на междуличностните взаимоотношения така и във връзка със собственото му себеусещане (самооценка, себевъзприятие и др.).