Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е тревожно разстройство, което се характеризира с натрапливи мисли (обсесии) и действия (компулсии, ритуали). Натрапливите мисли могат да бъдат представи, образи или убеждения, които са нежелани и нахлуват в съзнанието отново и отново, при запазена критичност от страна на пациента. ОКР възниква по-често при свръхотговорни, взискателни и самокритични индивиди, като отключващ момент може да е появата на недопустимо желание, фантазия или идея. Сами по себе си натрапливите мисли водят до мъчително преживяване от една страна, защото индивидът осъзнава, че те са негови, а не привнесени отвън и от друга, защото са неприсъщи на личността му, в противоречие с морала и себевъзприятие му. Несъответствието между съдържанието на натрапливите мисли и усещането за собствената ценностна система водят до интензивно чувство на вина и срам. Поведението може да се промени в посока на избягване на обекта, предизвикващ натрапливостите – например човек, който има повтарящи се мисли, че ще се зарази с болест при контакт с околните може да започне да избягва общуването, да развие свръхконтрол по отношение на чистотата (перкоменто миене, къпане, дезинфекция и др.). Тези компулсивни действия са предизвикани от обсесивните убеждания и мисли и са илюзорен опит за противопоставяне им. На рационално ниво страдащият осъзнава безсмислието на тези действия, но въпреки това се чувства вътрешно принуден да изпълнява редица ритуали, за да намали тревожността, вината или страха от нахлуващите мисли. Макар натрапливите мисли и съответните действия да са субективни и индивидуални все пак между тях съществува определена съгласуваност: агресивните натрапливи мисли се свързват с компулсии за проверяване, обсесиите за симетрия предизвикват ритуали свързани с подреждане, натрапливите мисли за замърсяване и заразяване се свързват с компулсии за миене и чистене, мислите за запасяване, трупане и колекциониране предизвикват съответното поведение.

ОКР може да бъде с преобладаващи обсесивни мисли/умствени предъвквания, с преввс на компулсивните действия или смесен тип, което е най-често срещания вариант. Лечението трябва да бъде съобразено индивидуално, но най-често се комбинира фармакотерапия и психотерапия.